Рицарят Тертер

Стано Ружа,
консултант

Вече втора година работя в България, поради което имам изключителната възможност да се запозная с една нова обстановка, нова култура и нови хора. Едно от първите неща, които ми направиха впечатление, бе българската кухня, в чийто генетичен код стремежът към здравословно хранене и разнообразие са записани с главни букви. Да се яде без салата е немислимо (обикновено салатата е придружавана от ракийка), млечните продукти имат дълголетна традиция, изборът на сирена е огромен, а месото на скара е вкусно. Българските вина пък сами по себе си представляват съвсем отделна тема.

Наскоро стоях пред щандовете със сирене в един софийски супермаркет. Пъстрата палитра от сирена с обозначен вид на използваното мляко („краве”, „овче”, „козе”) привличаше ръцете ми, но в крайна сметка вниманието ми спечели продуктът Тертер – голяма бучка сирене в луксозна зелена опаковка с лого на рицар, яхнал черен кон. С изваден меч рицарят Тертер се бе втурнал да спечели взискателните сърца на българските купувачи.

От години се занимавам професионално с вкусове и аромати и дегустацията на нови продукти е част от моята работа. Затова помогнах на рицаря Тертер да скочи в кошницата ми и няколко часа по-късно да долети в галоп до хладилника ни в Братислава. На следващия ден рицарят Тертер бе първият помощник на съпругата ми в приготвянето на съботния ни обед. Видях го с очите си.

След като захвърли зеления плащ Тертер показа здравото си тяло. Пред нас лежеше чудесна буца бяло балканско сирене. Изразителният и силен аромат на мляко и сирене незабавно беше потвърден и от приятния му солен вкус. Сиренето създаваше приятно усещане в устата.

Съпругата ми оцени другите качества на сиренето по-късно, когато приготвяше храната – то не беше лепкаво, можеше лесно да се натроши за салата и добре да се настърже за пица.

А нашият съботен обяд?

Ето, погледнете снимката и решете сами. Всъщност, извинявайте, от моя страна не е честно да ви карам да го правите. Снимката не може да ви покаже пълнокръвния аромат и вкус на това великолепно балканско сирене. Затова се обръщам към вашата фантазия…

Трябва да ви кажа, че в този ден рицарят Тертер получи в нашето семейство рицарско посвещение.

Ние не се задоволихме само с този опит. В нашето все по-разширяващо се семейство рицарят Тертер все повече и повече затвърдяваше позициите си – и така моят куфар се превърна в първия помощник на черния кон, отнасящ Тертер в Словакия.

Стано Ружа,
Братислава, ноември 2011 г.

Rytier Terter

Už druhým rokom pracujem v Bulharsku, a tak mám jedinečnú príležitosť spoznávať nové prostredie, kultúru a ľudí. Jedna z prvých vecí, ktorá ma oslovila bola bulharská kuchyňa – má evidentne zdravie a pestrosť hlboko vpísané do svojho genetického kódu. Jedlo bez zeleninového šalátu je nemysliteľné (správne sa zapíja rakiou), tradícia mliečnych výrobkov je hlboká a výber syrov obrovský, grilované mäso chutné. Bulharské vína sú kapitola sama o sebe.

Nedávno som stál pred syrovým regálom v sofijskom supermarkete. Pestrá ponuka syrov s označením druhu použitého mlieka („ot krave“, „ot ovce“, „ot koze“) pýtala ruky, moju pozornosť však upútal výrobok Terter – veľká kocka syra v luxusnom zelenom obale a logom rytiera na čiernom koni. Rytier Terter sa s vytaseným mečom vybral dobýjať náročné srdcia bulharských zákazníkov.

Už roky pracujem v oblasti chutí a vôní a skúšanie nových výrobkov patrí k mojej profesii. A tak som pomohol rytierovi Terterovi skočiť do môjho nákupného košíka a o pár hodín vcválať do našej chladničky v Bratislave. Nasledujúceho dňa sa o náš sobotňajší obed postarala manželka za výdatnej pomoci rytiera Tertera. Bol som pri tom.

Terter po zhodení svojho zeleného plášťa ukázal svoje pevné telo. Pred nami ležala utešená hruda balkánskeho bieleho syra „syrenie“. Výrazná, plná, mliečno-syrová vôňa bola vzápätí potvrdená aj v lahodnej slankastej chuti. Syr krásne „sedel“ v ústach (žiadna gumovosť), bol šťavnatý a mäkko sa rozplýval na jazyku.

Ďaľšie parametre následne ocenila manželka pri príprave jedla – syr nebol mazľavý, dal sa jednoducho drobiť na šalát a pekne strúhať na zapečenie na pizzi.
A náš sobotný obed?

Nuž, pozritre si obrázok a posúďte sami. Vlastne prepáčte, toto pozvanie nie je to odo mňa férové. Obrázok vám neprenesie tú plnokrvnú vôňu a chuť skvelého balkánskeho syra. Apelujem však na vašu fantáziu...
Musím povedať, že rytier Terter v našej rodine v ten deň obstál bez hanby a hany.

A neostalo len pri tomto pokuse. Svoje pozície si rytier Terter v našej širšej rodine medzičasom dobyl na plnej čiare – a tak môj kufor sa stal transportným pomocníkom Terterovho čierneho koňa na Slovensko.

Stano Ruža,
Bratislava, November 2011